footters

"Поезия за краката" създадох за да поспра забързаните крачки злободневни подавайки трошичка нерационалност, която да нахрани онази частичка, модерни човеко, която май трудно ще признаеш, че е част от теб. 
Макар и Карл Дойч да е дефинирал начините за формиране на общественото мнение, то аз бих добавил и една последна, шеста стъпка към неговата теория. А именно любовта. Тази всепоглъщаща и мистериозна стихия е семето, от което аз се пръкнах и бях обречен да служа на теб, читателю.
А какво изисквам от теб, Карл Дойч? Нагоди, те моля програмната си стратегия и пристъпи към мен, защото броят на стъпките отново ще зависи от теб. 
Стъпка подир стъпка ние ще доказваме, че Карл Дойч не е способен да предопредели връзката между нашите души. Сбогом, Дойч, здравей свободно възприятие...
Ее-ее-ее-ее...

Ний сме весели бродяги

Ний сме весели бродяги,

ний сме влюбени в света

и сред смях и песни гоним
свойта хубава мечта.

В колесницата на Бакхус

сред стаканения звън

ний прегръщаме живота

в някакъв неземен сън.

Не достигат нас вълните

на житейското море,

ний сме волнокрили чайки,

ний бездомни сме царе.

Наште радости съдбата

не е в сила да срази,

ний се смеем и когато
трябва да текат сълзи.

Ний не мислиме за утре,

ни за ад и ни за рай,

нас не стряска, не тревожи

на живота тъмний край.

Ний живеем вечна младост,

ний живеем шумни дни,

дните ни са чисти, леки,

както джобовете ни!

Ний сме весели бродяги,

ний сме влюбени в света

и сред смях и звън стаканен

гоним хубава мечта.

Смирненски
1917 година