Дяволско
Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близо до самия небосвод.
А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.
О, аз разбирам този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат
Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.
1927 година
Далчев
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Nescentes morimur ;) Неизбежно.
Ab initio nullum, semper nullum
И обратното. ;)
Струва ми се, че доста се отдалечихте от смисъла на това произведение. Не нейзбежната смърт, а самотата породена от грешната посока поета от човечеството е проблемът тук.
И аз мога да използвам google ;)
Acrius appetimus nova, quam iam perta tenemus.
И атропа се обажда:
Не е гугъл, а мало знания. А нима раждайки се не взимаш посока? Не правиш избор да живееш.А и всичко е въпрос на интерпретация. За мен стихотворението е олицетворение на факта, че ние се раждаме сами и си отиваме сами и всеки един ден губиш част от това,което си бил и прибавяш нещо ктм това,с което ще си отидеш. Самотата в обществото? Да,нека обаче не забравяме,че Далчев пише за вещите,опредметили човека...или за овеществения човек???
Публикуване на коментар