Тъжнобер

Животът заприлича на бостан -

жесток, студен, в сезона на мъглата.

Плодът до шушка вече е обран,

стърчат еднички само плашилата...

И аз вървя, напразно търся плод.

Един-единствен гол ластун безсилен

ми маха като спомен от живот...

...Но нисък е - не става за бесило...



Д. Дамянов