Монаси, плувнали във лой,
и монахини на диета,
кибици, фукльовци безброй,
слугини, знаещи секрета
за свалянето на корсета,
и куртизанки с галещ глас,
и самовлюбени контета -
за прошка моля всички аз.
Жени (и то какви - от сой!)
със напращели деколтета,
мъже, налитащи на бой,
и акробати по гащета,
освирквани и от хлапета,
че ни разсмиват час по час
със глупости на търкалета -
за прошка моля всички аз.
Но не намерил миг покой
сред развилнелите се псета,
от глад претръпнал в студ и в зной,
какво му пука на поета!
Бих пръднал (мамка им проклета!)
на техния фасон със бяс,
но както дупката девета
за прошка моля всички аз.
Да бъдат бити тия псета
с какво ли не и час по час,
докато станат на парчета -
за прошка моля всички аз.
Франсоа Вийон
превод: Васил Сотиров
Балада за прошката
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар